ЕРА/БГНЕС Църквата почита днес свети Йоан Златоуст /349 - 407/, една от

ЕРА/БГНЕС Църквата уважава през днешния ден свети Йоан Златоуст /349 - 407/, една от най-значимите персони в историята на Православието. Той е един от тримата " светители " - " космополитен учители ", наедно със свети Василий Велики Кесарийски и свеети Григорий Богослов. Забележителен просветител и богослов, той е оставил най-голямото по размер богословско творчество в Източната черква. От западните църковни писатели с него може да се съпостави единствено Августин Блажени. Най-известна е " Св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст ", която се прави през цялата година, с изключение на в дните, през които е планувано да се прави св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.

Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г. Чества се на 13 ноември, на 27 януари - Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст и на 30 януари - Деня на св. Три Светители, дружно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов.

Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му бил пълководец, а майка му изповядвала християнската религия. Йоан учи при езическите учени-философи Либаний и Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина сладкодумство и философия. След като приключил образованието си, Йоан станал юрист и постъпил на гражданска работа като бранител в правосъдни каузи. Покръстен е когато е на 26 години и става монах. През 381 година е в ранг дякон, в 386 година в ранг презвитер. Оттогава славата му пораства и е наименуван " Златоуст " поради неговото сладкодумство. По това време написа поредицата проповеди " Срещу евреите ", която слага началото на антиюдаистичната традиция в християнската черква. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол.

Неговата смела и безпристрастна проповед му печели приживе доста врагове - както измежду ръководещата аристокрация, по този начин и някои църковни кръгове. На Халкедонския събор през 403 година, призован от неговия зложелател, александрийския патриарх Теофил, е лишен от ранг, само че паството му го връща на патриаршеския трон. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на изгнание поради намесата на светската власт в делата на църквата.

До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и гонене, само че не приключва своята мисионерска и проповедническа активност. Императрицата Евдоксия го заточава на Кавказ, в арменския граад Кукуз, по-късно през 406 година - в далечния Питиунт (дн. Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море. Почива в изгнание на 14 септември 407 г.